The Story of Luke

Човекът в мен

Днес реших да съчетаем киното и литературата, защото този филм и следният текст са сякаш писани заедно. Тази статия ще съдържа един по-дълъг цитат от книгата „Обновление на сърцето“ от Далас Уилард, издание на NavPress от 2002 г. Изключително препоръчвам този автор, макар за съжаление да не е преведен още на български.

„С изграждането на Своето царство, Христос отговаря на най-дълбоките нужди на човешката личност за правда, сигурност и цел. Дори и да Го оставим настрана обаче, отново ще се изправим пред неизбежните въпроси: Защо животът ни е такъв, какъвто е? Какво може да го направи по-различен? Невъзможността да намерим отговори ни оставя да се носим безцелно в потока на събитията, оставени на милостта на всякакви идеи или сили, с които се сблъскваме. Това в общи линии е положението на човека днес. Виждаме го всеки ден около нас.
 Векове наред хората се опитват да дадат отговори на тези въпроси. И единодушно стигат до извода, че най-важният фактор за живота, какъвто е и какъвто трябва да бъде, е какви сме ние „отвътре“. Неминуемо ще ни се случват добри или лоши неща. Но в крайна сметка животът до голяма степен, ако не и изцяло, зависи от това, какви сме ние дълбоко вътре в себе си. Тази „вътрешна част“ е областта, в която формираме (или трансформираме) духовното в себе си.
 „Вътре“ са нашите мисли, чувства, намерения, мечти, както и техният източник, независимо какъв е той. Животът, който живеем миг след миг и ден след ден, извира от един дълбок кладенец. Това, което е „в сърцето ни“ е най-важното нещо, то ще определи какви ще станем и какво ще стане с нас. Една стара песен казва: „Ти си в ръцете ми, но къде е сърцето ти?“ В крайна сметка истински значимото е това, не само за взаимоотношенията с хората около нас, но и за живота ни като цяло.
 Оскар Уайлд отбелязва на едно място, че към 40-годишна възраст всеки вече има лицето, което заслужава. Това е една много болезнена и тежка истина. Но не говори само за лицето като повърхност на тялото, тя се отнася много точно към онази вътрешна част, изразена от лицето – към сърцето и душата.
 На съзнателната повърхност на „вътрешния свят“ стоят нашите мисли, чувства, намерения и планове. Това са нещата, които ние ясно съзнаваме. Често те са видими за другите и познати за нас самите. Чрез тях ние се движим в нашето обкръжение и вземаме решения за живота си. Тези повърхности са индикатор за съставните части на несъзнателната ни „духовна вътрешна същност“.
 Трябва обаче да помним, че онези мисли, чувства и мечти, които съзнаваме, са само една малка част от това, което лежи дълбоко в същността ни. Често те дори не успяват да покажат видимо какви сме и защо правим нещата, които правим.
 Истинските ни мисли, дълбоките ни чувства и реалните ни действия в предвидени и непредвидени обстоятелства понякога са непознати дори за нас самите, колко по-малко за хората около нас. Ние се разминаваме с близките си – че и със самите себе си – като кораби в нощта.
 Скритите измерения на нашия живот не се виждат отстрани, а ние пък не можем да ги схванем. Обикновено знаем много малко за онова, което се случва в душата ни, за най-дълбокото измерение на живота ни, за стимулите, които му дават сила. Нашият вътрешен свят е изключително сложен и невидим. Той е твърде отдалечен от познанието ни. Можем да кажем, че той живее собствен свят. Единствено Бог познава вътрешната ни същност, кои сме ние и какво бихме могли да направим.
 Затова псалмистът търси Божията помощ, когато се вглежда в самия себе си. „Изследвай ме, Боже, и познай сърцето ми“ (Пс. 139). „Нека размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред Теб“ (Пс. 19) „Постоянен дух обновявай в мен“ (Пс. 51). В един момент от растежа ни, нашето „отвъд, което е вътре“ (сърцето ни) вече е формирано и ние оставаме изцяло на неговото благоволение. Само Бог може да ни избави.“

The Story of Luke

През 2012 г. по кината излиза филмът „Историята на Люк“ на режисьора Алонсо Майо. Филмът разказва за един аутист (изключително изигран от Лу Тaйлър Пучи), изоставен от майка си като малко дете и отгледан от своите баба и дядо. Вече пораснал, Люк все още не знае нищо за света, за себе си и за онези неща, които движат човешкото съществувание. Той е пазен от околните и пази себе си от всичко, разминава се със същността си, бягайки от всички възможни истини.

След поредица от събития обаче той е принуден да излезе в света и да открие, че има смисъл да търси себе си и трябва да се посвети на нова мисия.

„Историята на Люк“ е комедия. Както казва анонсът, „комедия за един млад човек с аутизъм, който има мисия да намери работа и приятелка“. В търсенето обаче той намира много повече – намира приятелство, намира себе си и намира начините, в които да пребивава в този свят. Защото дълбоко вътре в себе си Люк е изграден от онези фактори, които могат да дадат на добрия човек смисъл в живота. Необходимо му е много време и различни подбуди, за да може да открие какво представлява самият той и как да се справи с живота, но когато успява, той е един прероден човек и красотата в него става явна за всички. Не само това, той успява да обнови и хората около себе си, да използва онези свои скрити качества, за да превърне едно полуразрушено семейство в жива клетка, един дисфункционален индивид в посветен приятел, една вечно сърдита шефка в приятен събеседник. Без сам да съзнава, той е изграден и възпитан като характер, който може да докосва и обновява. А това са най-безценните хора, които можем да срещнем. И никаква различност или недъг не може да ги направи по-малко красиви. Единствените две жени във филма, които не успяват да видят това, остават с усещането, че са пропуснали нещо много важно. И винаги ще се чудят какво е то.

Люк е идеалният пример, че животът не е само това, което виждаме отвън. Той също е чудесният пример, че ние самите не познаваме себе си, докато нямаме някакъв стимул или събитие, което да осветли изведнъж тъмната нощ и да видим смисъла и посоката на живота си и защо той е определен да бъде по този начин. Състоянието на Люк в случая не го отличава, а тъкмо напротив – превръща го в един от нас. Защото крайностите винаги могат да ни кажат повече с по-малко думи. Понякога и без думи.

„Историята на Люк“ по нещо и по много не прилича на два други филма. До голяма степен историята напомня на тази в "Ларс и истинското момиче" - друга продукция за маргиналите и техния вътрешен живот, която силно препоръчвам. Филмът е сравняван и с едно друго, вече станало класическо произведение на филмовото изкуство. Но колкото и да са приликите, "Историята на Люк" не е „Рейнман“. Нито по качество, нито като постройка на филма, нито по мащаб. Да, това са филми за аутисти, които изявяват много от характера на всеки един от нас. Да, това са филми, които показват как мечтите могат да се преследват. Да, това са филми, които демонстрират, че различните около нас могат да се окажат много по-специални, отколкото еднаквите сред нас. „Рейнман“ обаче има много по-съдържателен и дълбок подход, докато „Историята на Люк“ се концентрира в един малък пространствен отрязък, построен повече като инди филм, като телевизионен театър, за да те увлече в собствената си история и да те накара да повярваш, че търсенето на смисъл при Люк е всъщност търсенето на твоя собствен смисъл. И в намирането му ще се промени целият свят – не само ти самият, но и непосредственият кръг приятели около теб, обществото, страната. И светът. Да, това казвам – само по този начин имаме шанс да донесем промяната днес, в това време на ужасяваща и отчайваща повсеместна психологическа, духовна и социална криза.

Играта на Лу Тaйлър Пучи не оставя и за миг зрителя да се чуди как точно се случва пробуждането на вътрешния свят на героя. Неговото лице в нито един момент няма проста повърхностна епидермална функция. То е израз на всичко в него, на целия му стремеж да намери себе си, да намери работа, да намери момиче, „да бъде мъж“. В нашия ход на живота ние често не изразяваме себе си така експресивно и оставаме „невидими“ за другите, а и за себе си. И аз си задавам въпроса какво ни трябва да преживеем, кого трябва да срещнем, с какво трябва да се сблъскаме, за да можем да стигнем до онова, което е толкова дълбоко скрито вътре в нас! Стигнем ли го, Господ знае какво да прави с него.

Защото в сърцето са изворите на живота.

 Официалният трейлър на филма