Живи легенди

Живи легенди

Ники Илиев, 2014 г.

От две години насам български филм не беше оглавявал класацията на най-гледаните филми у нас. Това успя да постигне "Живи легенди" на режисьора Ники Илиев (за филма в IMDb тук). За първата си седмица след премиерата филмът е гледан от общо 13 392 зрители и има 110 997 лева от продажба на билети.

След като преди две години първият филм на този режисьор „Чужденецът“ предизвика силно противоречиви отзиви сред публиката, макар и да спечели няколко награди на независими фестивали извън страната, сега Ники Илиев се хвърли в нов проект, който използва един познат и изпитан сюжет – връщането в невинното минало.

В един сценарий, който експлоатира темата за загубените мечти и намирането им, ние се потапяме във филм, който ще ни изненада изключително приятно. Режисьорският подход на актьора Ники Илиев работи доста добре по няколко причини – историите му са леки и забавни (без да са блудкави), действието (или поне част от него) се развива на приятни за окото локации, а в актьорския състав задължително присъства поне едно голямо име.

Горчиво-сладката комедия "Живи легенди" следва плътно тази схема и то очевидно – без претенции за високо изкуство или някакви особено сложни послания. Всичко започва (или по-точно всичко се обърква) с един инцидент. Един млад банкер, домогнал се до всички блага, за които може да се мечтае, претърпява катастрофа и изпада в безсъзнание, за да се събуди със съзнанието на своето 18-годишно аз. Без да помни нищо от случилото се след завършването си, той пристига в родния град, за да се види с хората, които сега смята за най-близки, а именно бившите му съученици. Изпълнен с ентусиазъм и несвойствена за възрастта му приповдигнатост, нашият герой с изумление се сблъсква с навъсените и недоволни хора, в които са се превърнали приятелите му днес. Подтикнат от преоткрития си приключенски дух, той решава да сбъдне юношеските мечти на всеки един от тях, а и да намери себе си някъде по пътя.

Гледай трейлъра на филма тук.

Задължително трябва да спомена, че сценаристи на филма са самият Ники Илиев, жена му Саня Борисова и новата надежда на българското кино Николай Василевски (който се появява и с малка роля). Съставът е много умело побран, за да изиграе една комедия с елементи на разсъждение: Орлин Павлов, Стефан Щерев, Яна Маринова, Георги Кадурин, Любомир Ковачев, Ники Илиев, Саня Борисова. 

А ярката и безспорно качествена поява на самия Микеле Плачидо е огромен успех на кастинга, за разлика от нелепата употреба на Кристоф Ламбер в „Чужденецът“. Защото връщането на инспектор Корадо Катани изключително добре подчертава духа на филма, като ни пренася назад точно във времето, когато Октоподът реално можеше да бъде преборен – поне в нашите детски мечти. Това е времето, от което идваме ние – поколението между 30 и 40 години, които в момента сме удряни и побеждавани, но продължаващи да търсим детските мечти за един по-добър свят. И Плачидо си спомня с умиление времето, което е прекарал в България през осемдесетте. Ние също.

Точно като по детски невинен е и моралният облик на филма. Изненадващо в него няма нито секс сцени, нито мръсен език, нито убийства, нито побоища. И за всички, които смятат и настояват, че единствено това продава в наше време, ще кажа, че касовият успех на филма сам отговаря на този въпрос. Когато застанем в моралните устои на християнските си корени, ние неизбежно стигаме и до големите въпроси за смисъла на нашите борби и съществувания и оттам отговорите са лични. Дори поставени в комедийна форма, въпросите на филма оставят силна следа във всеки зрител.

Ето някои мнения на критици и блогъри:

Виржини Иванова казва: 

„„Живи легенди“ на Ники Илиев беше забавен, смешен, свеж, събуждащ „заспали чувства“ и спомени, пускащ нови мухи в главата ми, приятен за окото и поднесен с много чувство за хумор и вкус. Забавните сцени караха публиката да се смее с глас, а тъжните – да утихва в пълно мълчание. Така че аплодисментите в края си бяха заслужени. На влизане си бяхме взели пуканки и напитки, но на излизане установихме, че те са останали непокътнати.

Леко ме подразни това, че рекламата (или т.нар. продуктово позициониране) не беше поднесена дискретно и ми се струва, че в операторско отношение филмът можеше да се представи по-добре. Но с една дума: препоръчвам! За настроение, за удоволствие, за надъхване преди пролетно-летния сезон, за поразчовъркване на затлачени въпроси вътре в нас, за припомняне на детството и завръщане към себе си. И защото ми писна от пошлост, криминалета и сополиви драми.“

След тази рецензия е моментът да кажем, че бюджетът на „Живи легенди“ е само 400 хил. лв. Като се има предвид сериозното продуктово позициониране, подобни приходи са съвсем реалистични. И с това Ники Илиев и екипът му показват, че хубаво кино може да се прави и с малко пари, стига да има добра идея (която нито е нова, нито е изненадваща, но е неувяхващо добра), добър кастинг, добро място и точното време, в което да се представи. И, да не пропусна, страхотен саундтрак – музиката към филма е изключително грабваща и допринася в немалка степен за неговото възприемане. Самият Орлин Павлов, който изпълнява песента на филма, казва: "Сингълът е различен от моя стил, той е създаден специално и е подчинен изцяло на сюжета на филма. Искрено се надявам да предизвикам усмивката на всеки, който чуе песента или гледа видеото, припомняйки за смелите тийнейджърски мечти и незабравимите морски истории." 

Нека направим малка пауза, за да изгледаме този зареждащ клип тук.

Блогърът Константин Павлов – Комитата (вж. неговия блог тук), когото уважавам и следя, заради това, че неуморно продължава да разказва на обществото за протестите, които определено не са замрели, а развиват един граждански дух, сега прави лирично отклонение от темата, за да ни разкаже за своето впечатление от премиерата на филма:

„Като цяло, съм приятно изненадан от „Живи легенди“. Леката комедия, поради свръх–сериозността на нашия национален характер (а сигурно и поради други обективни фактори), в България трудно вирее и често се изражда в просташка халтура или в негледаема скука. 
По–досетливите сигурно ще изчисляват защо във филма играят голф и кикбокс, защо Балчик е сниман от такива странни ракурси, какви са тия хотели и барове, образци на мутробарока и прочее... Определено България изглежда по–лъскаво, по–кичозно и по–грандомански от реалната си версия, ама какво толкова, нали е на кино.
Участва и побелелият Микеле Плачидо, който в една мъничка роля показва голяма класа. Като цяло, става за гледане. Не е шедьовър, но е достатъчно свеж, за да задържи вниманието докрай.“

Милена Фучеджиева също обобщава така:

„Филмът е лек, непре-тенциозен, без цинизъм, нещо рядко срещано тук, с хубави млади актьори, чудесна музика, приятна история разказана честно, без напън, което е много важно, защото тук напънът ражда страшни недоразумения. 

Младежка история за приятелството и обратите на съдбата, разказана с приятно чувство за хумор. Не е шедьовър, но и няма претенцията да е такъв, а да забавлява. Излизаш усмихнат, било ти е приятно! И е българско!

Ако искате да забравите за час и половина кочината, в която се намираме, и да се разтоварите, "Живи легенди" върши чудна работа. 

А Ники ще става само по-добър, което е супер. Имаме млад и много гледаем режисьор.“

Ники Илиев от своя страна заявява, че кино трябва да се прави умно, да се използват всички възможности, дори когато актьорският или финансовият потенциал не са толкова големи. И мисля, че успява.

„Живи легенди“ е филм за всички, които са забравили какво са искали и мечтали, когато са били на 18 години. Филм, който ще ни напомни за какво наистина си струва да печелим пари и дали можем да пренебрегнем приятелите си, за да постигаме материални цели. Филм, който има способността да ни накара да се изправят срещу страховете си.

В традицията на „Емигранти“ и „Шивачки“, но с огромна доза хумор и лекота на изпълнението, „Живи легенди“ е филм, който си заслужава да гледате. Не само защото е български. А защото изговаря емоциите на цяло поколение.

Това сме ние, живите легенди на България. 

На прощаване: Този непреходен хит на Челентано. Ще видите защо. :)