понеделник, 19 ноември 2012 г.

Подчинение





"Подчинение" (Compliance) на режисьора Крейг Зобел и независимата Magnolia Pictures е от онези филми, които ще те разтърсят до дъното на душата ти. Всъщност дори ще те предизвикат да помислиш колко надълбоко се простират тези наши дълбини. За съжаление филмът само премина като бриз през един български киносалон в рамките на седмицата на американското независимо кино, но ти ще намериш начин да го гледаш, защото си струва. Едно нещо ти обещавам - няма да останеш безучастен. Може да ти се гади, може да ти хареса, може да се възмутиш, може да се обезсърчиш, но през цялото време ще се чудиш как е възможно това да се случи. Искрено препоръчвам тази продукция, но не е за хора, които не обичат да дълбаят в човешката душа.



В обстановката на един телевизионен театър, с типичните инди елементи и без особени претенции за велико актьорско майсторство, филмът разглежда една привидно парадоксална ситуация - човек, представящ се за полицай, се обажда по телефона в бар и постепенно успява да подчини куп хора, поставени под огромно напрежение, за да изпълняват безпрекословно нарежданията му, до степен на пълен отказ от собствена воля и дори желание за съпротива. Героите се появяват на сцената и излизат от нея един по един, реагират по различен индивидуален начин, но в крайна сметка повечето от тях се предават пред неизвестността и категоричността на авторитета по телефона. Избрана е една жертва, която след като е принудена да се съблича, за да докаже невинността си, но това е само началото -  за да стигне до пълно опозоряване пред очите и подчинението на един куп марионетки. Няколко живота и едно семейство остават съсипани. Никой не остава невинен. Час и половина сме свидетели на брутална употреба на човешката същност, докато стигаме до очакваната кулминация, идваща, разбира се, от най-малко очаквания типаж. Но не получаваме разрешение. Въпросите остават.


След филма ние оставаме с този горчив привкус и сериозен размисъл, който ни държи дълго след това. Защо сме такива? Защо сред нас има хора с подобно извратено съзнание? Къде се корени желанието за контрол, което не ни дава мира? И нещо много по-страшно - защо и кога се подчиняваме безрезервно? Психологията е доказала, че има някакъв момент на пречупване, след който човек е склонен по някаква необяснима причина да извърши всичко, което авторитетът отгоре иска от него, без да мисли и без да се противопоставя. Защо толкова милиони подкрепят Хитлер и убиват в неговото име? Какво ни кара да изключваме съзнанието си? Понякога си мисля, че се иска изключителна отговорност и мъдрост да разпознаваме моделите на манипулация и да им се противопоставяме. Изглежда само привидно лесно... Защото въпросът не е в интелигентността ни, а в наличието на морал и ценности и в нравствената ни сила да ги отстояваме.

Сайтът на филма

И не забравяй - филмът е по действителен случай. (Той има и политическо-протестна нотка, но за нея няма да говорим сега.) Ужасяващото тук е в това, че ти въобще няма да можеш да разбереш защо тези хора вършат нещо подобно и реагират по този начин. Но те го правят. Седемдесет и четири пъти, в три различни щата. И кой знае още колко пъти и къде по света. Господ да ни е на помощ!


Избрах този филм, защото е напълно подходящ да изтупам от прахта един стар хартиен и онлайн проект и да поставя новото му начало, с надеждата да намеря форум, където заедно да обсъждаме филмите, които гледаме, и да научаваме нещо повече от тях за себе си и за живота около нас. Добре дошли и заповядайте с коментарите. Надявам се в гледането на кино да се научим да виждаме живота около себе си с по-широко отворени очи - и да разпознаваме знаците на времето, в което живеем. И да се научим на мъдрост, етика и морал, за да не сме подчинени роби.

В крайна сметка, както е казал един велик актьор, всичко, което искате да знаете за живота, ще намерите в киното. Хайде да проверим това заедно!

Марти Райчинов





1 коментар:

  1. Честито новото начало, Марти! :-)

    Заинтригува ме с тази рецензия. Каква е политическо-протестната нотка зад този филм?

    Пишеш: "Защото въпросът не е в интелигентността ни, а в наличието на морал и ценности и в нравствената ни сила да ги отстояваме." Дали е толкова просто обаче? Достатъчно ли е да има човек "правилните" морални ценности, за да ги отстоява (какво да кажем за Соня в "Престъпление и наказание")? Какво точно означава "нравствената сила", която може да ни помогне да отстояваме своите ценности? А нима не е също толкова страшно да сме непоколебими в отстояването на ценностите си, ако тези ценности случайно не са правилните (помисли за онези "християни", които не биха отказали да умъртвят хомосексуалист, защото отстояват ценностите на "святостта")?

    Пиши повече. Струва си!

    ОтговорИзтриване