Тези размисли бяха започнати в
ранната пролет на 2005 година и завършени в междувремението на февруарските дни на 2015 година. Истината е, че 10 години не са съвсем
достатъчни, за да могат да се проумеят някои истини за живота, вселената и
всичко останало. Малкото повече житейски опит обаче действа освежаващо за
осъзнаването на истинността на посланието в този филм.
"Щастлива е съдбата на весталиите,
забравили света, забравени от него.
Там, отвъд, във блясъка на чистия ум
молбата всяка е приета, а желанията са отречени."
Този
откъс от една прекрасна поема на английския поет от 18 век Александър Поуп дава
името и идеята на най-добрия филм за първото десетилетие на XXI век, според
критиците на вестник "Ню Йорк поуст". „Блясъкът на чистия ум“ с ДжимКери и Кейт Уинслет излиза по американските кина на 19 март 2004 г. „Ню Йорк
поуст“ отбелязва, че за този период са се появили много качествени заглавия,
като независимите продукции имат все по-голям успех. Година по-късно сценаристите на филма печелят Оскар и наградата на БАФТА за Най-добър оригинален сценарий.
Много
трудно е да се определи жанра на този филм. От една страна той е предвиден да
бъде комедия, но със самото си развитие историята се превръща в една човешка
драма, трудно понятно повествование и накрая завършва като прекрасна възвишена
ода за любовта. Всъщност това прескачане между жанровете е лесно разбираемо,
като имаме предвид, че сценарист на филма е Чарли Кауфман, който е дал на
киното още „Да бъдеш Джон Малкович“, „Адаптация“, „Човешко естество“ и редица
други филми, в които конвенционалното се разпада, а очакваното става
изненадващо, за да изведе по невъзможен начин своето послание. Той прекарва
зрителя през странни и невиждани лабиринти, за да изяви постмодернизма в
действие. Човек винаги остава изненадан и замислен. Защото попаднеш ли веднъж в
този лабиринт, нямаш избор, освен да намериш своя път навън.
Трейлърът на филма
Една
класация поставя филма на седмо място в топ 10 на най-объркващите филми в
историята. Както казва един коментатор, „Ако сте гледали "Да бъдеш Джон
Малкович" и "Адаптация", ще имате само две възможни позиции за
Чарли Кауфман: "Този е гениален, няма да пропусна нищо от него" или
"Този е директно за 4-ти километър". Всъщност прочутият холивудски сценарист
е странна смесица и от двете и това се усеща най-ярко в творение като
"Блясъкът на чистия ум".“
Да
започнем с отново нашумелия напоследък, почти дошъл в България, Джим Кери. Или
Джон! Не, Джим. Ах, да, Джим Кери, да не повярваш, ама прави уникална сериозна
роля! За първи път доказва, че умее действително да играе, освен да си криви
лицето в шантави физиономии. И поставя себе си сред наистина добрите актьори в
моята лична класация. Освен него във филма се подвизава цяла плеяда чудесни
попадения – Кейт Уинслет, Том Уилкинсън, Кирстен Дънст, Майк Ръфало, че дори и
Илайджа Ууд, преди да се превърне във Фродо).
За
какво тогава иде реч? „Блажени са забравящите, защото не се мъчат заради
грешките си.“ – казва една реклама на компания, която предлага на клиентите си
да забравят, каквото им е нужно, за да не се тормозят от спомени и възможности.
Дали обаче всичко е точно така, както изглежда? Дали рекламите отговарят на реалността? Странен въпрос, нали? Реторичен, сякаш...
Джоел
изпада в шок, когато осъзнава, че приятелката му Клементайн, с която имат
години бурна връзка, внезапно не го помни. И започва да разплита първо една
конспирация на заличаване на спомени, след което сам попада в нея. И тук
влизаме в най-тъжно-красивия лабиринт в киното, когато бурната му любовна
история с Клементайн започва да се развива отзад напред, за да се изличи
съвсем. Изненадващо обаче, колкото повече изчезват спомените на Джоел, толкова
повече той преоткрива любовта си към Клементайн. И колкото повече я губи,
толкова повече иска да я задържи. Докато става ясно, че животът е повече от
едни жички и компютърно програмиране. И взаимоотношенията са далеч повече от
едно емоционално решение.
Макар и
да изглежда необичайно да разказваш любовна история по този начин, Чарли Кауфман
обяснява, че това идва от желанието да бъде изобразено нещо реалистично.
Сценаристът добавя, че повечето отношения във филмите “нямат нищо общо с моя
живот. Може би имат нещо общо с живота на хората, които правят тези филми, но
не и с моя”. Кауфман решава да не говори с режисьора Мишел Гондри за проекта,
преди да предаде първата част от сценария. “Това, че работата ми отне
толкова време, както и другите странични неща, с които се занимавах,
разстройваха Мишел. Когато приключих с писането, имах чувството, че в този
текст има най-малко комедийни елементи от всичко, което бях писал досега”.
Продуцентът
на филма Антъни Брегман си спомня, че когато прочел за първи път сценария, изпратил
и-мейл на Чарли, в който се казва, че това е любовната история, която иска да
види във филм. Тя започва от момента, в който двама души вече са уморени един
от друг. След това тръгва назад, разказвайки как са стигнали дотук и стигайки
чак до началото – първият момент на привличането. После отново тръгва към края
си, така че когато двамата отново са във връзката, те вече знаят в какво ще се
превърнат отношенията им.
Брегман
добавя: “Виждаш защо хората са привлечени един от друг, защо се влюбват или престават
да обичат, защо след дълъг период от време идва скуката и рутината. Някои неща
са забавни, други са болезнени. Осъзнаваш колко крехки са всъщност човешките
отношения”.
И мога
да добавя, че най-после разбираш – дори и да знаеш какво те чака занапред в
живота, дори и някакъв странен безчуствен маг да ти е предначертал събитията, дори и да си изложен на опасността от болка, емоцията от изживяването на радостта, болката, тъгата, разочарованието,
надеждата, борбата и малките победи е несрaвнима с нищо. Наистина.
Както
казва Джим Кери: „Възможно е да заличиш някого от ума си. Трудно е да го
изтриеш от сърцето си.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар