Патерсън

ВЕНЕЦ

Нови книги с Поезия ще бъдат написани
Нови книги и незнайни ръкописи
ще пристигат завити в кафява хартия
и не веднъж
пощальонът ще духне в своето рогче
и, зацапвайки с пръсти труда на другите хора,
ще се спусне по стълбата, застлана с опадали листи

Но ние изпреварваме времето.
Този, който ще дойде след нас,
ще може да види следите Й
върху влажната земя и да тръгне след тях
сред неподвижните кестени

Теменужки ще пораснат там, където е стъпвал кракът Й
крехки листа
ще се раззеленят върху камъка –
и ще бъдат написани нови книги с Поезия,
листа от могъщия дъб,

и това ще се случи неведнъж.

Уилям Карлос Уилямс

Превод: Георги Ангелов

Когато режисьорът Джим Джармуш се захваща с филма "Патерсън", вероятно и самият той не знае накъде ще го изведе историята. Защото тя не разказва всъщност нищо. Тя е сякаш една застинала картина на един живот, в който привидно не се случва нищо. Патерсън работи скучна работа в едно място и време, които изглеждат напълно ирелевантни. Самото му съществуване е едно непрестанно кръгово движение в рутинно ставане, отиване на работа, връщане от работа, разхождане на кучето. И отново. 

И в моментите, когато очакваме да получи парче топлина и любов от жена си, тя се появява с някаква всекидневна нова идея и нова аспирация, ново хоби и нови грандиозни цели. Макар да е затворена в по-голямата част от деня си между четирите стени на дома, нейното избухване не познава граници. Но в крайна сметка обаче, въпреки непрестанните промени, тя не помръдва от мястото си и не се развива.  

Две души, с две различни виждания за ежедневието. И два живота, привидно пропиляни. 

Патерсън обаче притежава нещо различно. Той обича поезията. Той чете много поезия. Вдъхновява се от големия поет Уилям Карлос Уилямс и сам той използва всяка свободна минутка, за да превърне това привидно пропиляно ежедневие в ода на живота. Каквото и да погледне и с каквото и да се сблъска, дали обикновени кибритени клечки, или падащи капки дъжд, Патерсън има способността да погледне отвъд. 

Нека бди змията

в буренаците

и писането нека е от думи живи и готови

за очаквания удар,

будно.

— чрез метафората да се помиряват

същества и камъни.

Твори. (Идеите не са

извън нещата.) И измисляй

Ломикамъчето мое цвете ще сломи

скалата.

Уилям Карлос Уилямс

Превод: Николай Кънчев, 1993

Поетиката на баналното. 

Патерсън не смята, че светът е скучно място. Той вижда света като поезия. Малките, незабелязани детайли - като шедьовър на един грандиозен ум, сътворил света. Неговата тетрадка се превръща в портал на паралелна реалност - уж същата, но неимоверно по-красива. 

В този филм, който търси топлината на човешкото сърце и успява да го открие дори в самотата и битовото ежедневие, може да се говори за развитие на историята толкова, колкото в поезията на Уилям Карлос Уилямс може да се говори за рима. Всъщност Патерсън не ни дава предписание къде да търсим красотата. Просто защото заявява, че тя е навсякъде около нас. И когато отворим тези очи, ще можем бавно да изпиваме вълшебството, наречено "живот".

Невероятен е фактът, че най-значимото произведение на Уилям Карлос Уилямс се нарича "Патерсън" и е... незавършено. Като твоята и моята история. 

Защото началото е сигурно, 
а краят – неясен нам, чист
и прост, отвъд
нашите разбирания.

Уилям Карлос Уилямс

Превод: Николай Кънчев, 1993