Gravity

Гравитация

Алфонсо Куарон

Куарон ни повежда на пътуване, в което на карта се поставя собственото ни оцеляване и възможностите и ограниченията на собствените ни умове.

"Филмът, който чаках да видя от страшно много време."

Джеймс Камерън

"Алфонсо ни показа как се прави красиво и елегантно кино - 
на повърхността опростено, 
но същевременно с една всеобхватност, 
която предизвиква всеки, 
без това да е видно на пръв поглед."

Дейвид Хейман, продуцент на филма

Ще запомня киното през 2013-та година предимно със спиращото дъха преживяване, което ми даде „Гравитация“ на Алфонсо Куарон.

За пореден път получавам доказателство, че добрата постановка и добрият режисьор са способни да направят истински класически филм от всяко едно начинание. И дори и начинанието да е за това, как човек оцелява в Космоса, без изключителния труд на Куарон нямаше да има реално преживяване, за което да има смисъл да си говорим тук.

"Гравитация" е космическа драма, която трябва да гледате на 3D. Режисьор, съ-сценарист, съ-продуцент и съ-редактор на филма е Алфонсо Куарон, което само по себе си трябва да предизвика интерес у всеки любител на киното, а Академията от своя страна го направи най-номинираната личност на тазгодишните награди. Автор на силно разнообразни продукции като "Големите надежди", "И твойта майка също", една от сериите на Хари Потър, "Децата на хората" и новата телевизионна поредица "Вярвай", той винаги подхваща истории, с които може да се вгледа в човека, в неговите мотиви, стремежите и страховете му. Куарон е толкова вглъбен в ролята си на психологически посланик и обсебен от своите идеи и начини на действие, че държи да изпълнява мултифункционална роля в повечето от филмите си – да бъде едновременно режисьор, сценарист, продуцент, редактор... Той иска да бръкне под повърхността и да определи какво ни движи, какво определя решенията ни, как изживяваме живота си и най-вече защо. И в този набор от метафизични въпроси, да достигне всеки зрител и да поднови желанието му да търси сам своите отговори.

Сюжетът на филма е много семпъл – Сандра Бълок и Джордж Клуни са двама космонавти, които се озовават сами в космоса, след внезапното унижощение на космическата им станция и опитват да намерят безопасност и да се върнат на Земята. С цялата тази опростеност обаче започва едно приключение, което оставя зрителя без дъх и дълго след края на прожекцията той осмисля преживяното и своя емоционален отклик на него.

Неслучайно филмът не си прави труда да ни вкарва в дълбоко психологическо представяне на образите. Ние едва успяваме да разберем няколко основни елемента за героите на Бълок и Клуни и те вече са се озовали във водовъртежа на събитията, който не ни напуска до края. От една страна това може да се приеме за недостатък, тъй като не успяваме да станем напълно съпричастни с образите и кастът на филма сякаш разчита на харизмата на самите актьори за тази цел. От друга страна обаче зрителите са хвърлени в отрязък от време на една мисия, в хода на която ще разберат повече както за героинята на Бълок д-р Райън Стоун, чиято лична драма е предизвикала много от решенията в живота й, така и за перфектно изиграния от Джордж Клуни ветеран Мат Ковалски, който излиза на своята последна мисия. Съпричастността във филма е постигната чрез опита за лично навлизане в историята на всеки зрител, изживяващ самотата на необятния Космос, където шансовете за оцеляване граничат с нулата, но човек трябва да намери в себе си волята, силата и целеустремеността да направи това, което е необходимо. Каквото и да му коства.

"Гравитация" получава първите си ентусиазирани отзиви от публиката на фестивала във Венеция през месец август 2013 г. Критици и публика му дават изключителни оценки, които продължават след всяка следваща премиера. Всички популярни интернет сайтове за кинокритика като Rotten Tomatoes, Metacritic и CinemaScore поставят продукцията сред най-добрите в жанра. Филмът е професионално издържан, като космонавти и специалисти споделят колко достоверно е преживяването в космоса, спрямо предаденото на екрана. Разбира се, има и елементи, които не отразяват правдиво реалноста, но и самият Куарон нееднократно заявява, че филмът е първо и преди всичко фикция, която цели да предаде някои основни идеи, като в нито един момент не е замислян като документален филм за трудностите в космоса.

До голяма степен „Гравитация“ успява и да повдигне завесата към това, което киното може да направи в бъдеще. Сцените в безтегловност са заснети трудно и бавно, но с огромно внимание към детайла. И успяват да развълнуват, не защото не сме виждали филми и сцени от космоса, а защото са едно лично пътешествие на всеки зрител в един свят, който е над нашия собствен. Куарон успява умело да се заиграва с гледната точка, така че да даде пълен образ – в един момент ние се намираме в шлема на космонавта и преживяваме клаустрофобията на затвореното спасително пространство в рамките на космоса, а в следващия гледаме фигурите им отдалеч и стискаме облегалките на седалката си в напрежение дали ще стигнат до поредния спасителен пояс. В един момент тишината е оглушителна и нищо не изпълва пространството, освен собственото учестено дишане, а в следващия космосът е огласен от музика, която реално звучи в шлемовете на космонавтите, за да усещат своята връзка с реалността.

Въздействието на сцените е подчертано също и от рязката смяна на обективна и субективна перспектива, на топлотата на Земята и студенината на космоса, на хаоса и същевременно предвидимостта на движението на блуждаещите частици, на тишината на вакуума и красотата на музиката.

Един от многото трейлъри на филма, 

които в продължение на година 

успешно подклаждаха напрежението 

в очакване на премиерата. 

Филмът получава десет номинации за Оскар през 2014 г. и печели седем от тях – за най-добър режисьор, най-добра кинематография, визуални ефекти, монтаж, оригинална музика, монтаж на звукови ефекти и най-добър звук. Звучи парадоксално, че филм за космоса, където никакъв шум не се разпространява поради отсъствието на атмосфера, получава две награди от Академията точно за звук. И в този парадокс също е геният на употребата на звука, който е поставян в точния момент и на точното място и отнеман, когато това е нужно. Първият трейлър на филма всъщност залага изключително много на звука в експлозиите и другите сблъсъци в космоса, но в самия филм тези сцени са облени в тишина. Куарон казва: „В трейлъра сложиха експлозии. Но ние всички знаем, че в космоса няма звук . Затова ги махнахме във филма.“ По подобен начин е изпипван и всеки друг детайл, за да ни представи едни 90 минути, които според някои критици са пренаписали правилата на космическото кино.

"Гравитация" не претендира да бъде филм на идеите, подобно на „2001: Звездна одисея“ на Кубрик или „Соларис“ на Тарковски. Той предлага изцяло физически ориентирано преживяване, което предизвиква всички сетива и възприятия. И в същото време обаче не е и подобен на „Аполо 13“. Във всичко този филм прилича и не прилича на много свои предшественици. Защото той успява, сякаш в паузите за дишане между стаяващите дъха сцени, да докосне редица духовни теми, с което се превръща в много повече от едно документално преживяване. Алфонсо Куарон не би се поддал на изкушението да зависи изцяло от визуалните ефекти. Мнозина тръгнаха по този път и постигнаха мимолетен успех. Продуцентът на филма Дейвид Хейман сам заявява: 

"В нито един момент технологиите не бяха мотивацията ни да направим този филм. Искахме да разкажем една важна история, а развитието на технологиите беше единственият начин да направим това." 

За технологичното изпълнение на филма. 

Куарон ни повежда на едно пътуване, в което на карта се поставя собственото ни оцеляване и възможностите и ограниченията на собствените ни умове. За да излезем накрая с нов и свеж поглед към живота и неговото многообразие.  

Самият Джеймс Камерън, режисьор на "Титаник", заявява: 

„Според мен това е най-добрата звездна фотография, правена някога, най-добрият космически филм в историята и е филмът, който чаках да видя от страшно много време.“ 

Куентин Тарантино също подрежда филмът сред най-доброто, излязло през 2013 г. 

И все пак защо? Въпреки всичко, това в крайна сметка е филм, който повече наподобява телевизионен театър. Какво има в него, което да кара зрителят да помни? Какво толкова необичайно има в космоса, който сме гледали вече в хиляди филми още от „Седморката на Блейк“ насам и не очакваме да го видим в някаква коренно различна светлина? Защо една продукция, която дори не губи време да ни представи героите си, успява да впечатли и най-големите имена в киното?

Алтернативно мнение за филма (извинявам се, че няма превод).

"Гравитация" има един особен ефект, който сякаш изплува в мислите дълго, след като филмът е завършил. Най-модерните съвременни технологии в киното са използвани, за да изразят най-напредничавите достижения на човешката наука – пребиваването на човек в Космоса и покоряването на пространства, които хилядолетия са изглеждали непостижими за хората. Сякаш звездите стават все по-близки и все по-достъпни и можем само да си представим къде ще ни доведат идните десетилетия. Но в радостта и екзалтацията от тези нови възможности идва и осъзнаването, че човек е сам, чуплив и далеч не е неуязвим, каквито и хоризонти да е покорил. Идват мигове, когато той трябва отново да погледне към звездите и да признае, че не е господар на вселената. Има едно цяло измерение на реалността, което не може да бъде овладяно от каквато и да е технология. Това е Божието дело в нас и около нас.

И затова финалът, който няма да издам, е толкова силен. Защото човек може да се научи да ходи и да лети, само когато съзнателно и метафизично е потърсил и намерил смисъла на живота си. Тогава може да се научи и да умре. В няколко кратки мига последните кадри на Гравитация ни показват, че човешката еволюция не е просто несъзнателен процес на лишени от мисъл същества. 

Аз я виждам като път на разумни творения към своя Създател.